Експерименталният филм „Анатомия на пространството” показва и разказва за нашето битие. Създаването му нямаше как да се случи без пространство. Физическото е Братската могила в град Пловдив. Mетафизичното е философското, което е отвъд всички правила и норми.

Сега започва тази история. 

История за небе, море от облаци, анатомия на намереното пространство. От изгрев до залез ние скитаме по друмите на прашни пътища, търсейки… себе си. Във времето – като отправна точка към небосвода; в прозрачността на въздуха, където духът и свободата заживяват заедно по посока на вятъра. Намерените спомени се превръщат в отминаваща синева. Разкриваме се, намираме се и изплуваме на повърхността на живота.

Изкуството е личнa кауза. Според нея претворяваме живота си, смело и реалистично. Строим изумителни сгради, невероятни реалности и взаимоотношения и връзки между нас. Връзки, които ни даряват с надежда, че промяната и новото е там на едно действие разстояние. На един избор разстояние. На една творба разстояние. Там, точно до нас, пред нас и най-вече в нас. Дава ни възможността да говорим най-автентичният език – този на творчеството. Обитавам това пространство на въображението си и танцувам със света. Посокота на облаците в него се видоизменя. И прекрачих прага на небето с прашни стъпала.