Асен Пейков е страхотен скулптор творил 20-те – 60-те години на ХХ в. По-голяма част от живота му преминава във вечния град Рим. Там развива таланта и идеи си и оставя богато наследство не само от своите склуптурни произведения, колекцията му картини, но и спомен за творец, вдъхновил немалко личности.

В галерия „Сан Стефано” от 15-и декември до 31-ви януари бяха представени около 50 скулптурни портрета, бюстове, фигурални композиции и една маслена работа „Автопортрет” на Асен Пейков.

С подкрепата на БНТ по време на изложбата беше излъчван и документалният филм „Асен Пейков – българинът от Рим” (2009 г., сценарист: Емилия Савчева), който по прекрасен, непретенциозен и истински начин представи скулптора. Един от интересните разкази за живота на Пейков във филма беше за ателието на скулптора в морската му вила, което след силна буря е „взето” от морето. Зададох си въпроса дали сега сме се научили да се пазим не само от природните стихии, но и от „бурите” на човешката безотговорност, която погубва достигащото до нас културно наследство.

Тук визирам чудното ателие на Асен Пейков в Рим на ул. „Маргута” №54, за което дълги години след смъртта на скулптора се водят спорове между наследника – Родолфо Пейков и собственика на имота. Съответно творческото пространство е неподдържано и затворено.

На 21-ви юли миналата година на търга Assen Peikov, Antiquariato e Vintage (Aсен Пейков, антиквариат и винтидж) на италианската аукционна къща „Bolli & Romiti s.r.l.“ бяха предложени за продан над 200 скулптурни портрета, пластики, картини и архив на Асен Пейков. Началните цени варираха между 100 и 500 евро. Точните стойности, на които произведенията се предлагаха и продадоха могат да се видят в международните платформи като например Invaluable и Liveauctioneers и други (за продажните цени е нужна регистрация). Достигнатите цени на по-голяма част от предложените творби на Асен Пейков не са особено високи. Но все пак това е търг – произведенията се предлагат на привлекателни цени, за да се включат в наддаването повече участници. За предложените на аукциона творби от ателието на Пейков трябва да имаме и предвид, че те са гипсови скулптури, които са по-трудни за съхранение и по-неустойчиви на различни външни влияния в сравнение с пластики в материал като бронз, керамика и други.

Представените творби на Асен Пейков в галерия „Сан Стефано” в София са произведения, откупени от български колекционери и търговци от италианския аукцион. В действителност е хубаво, че по този начин българската публика има възможността да види отблизо тези произведения на Пейков, създадени в Рим преди повече от 50 години. Още по-хубаво щеше да бъде в търга за работите на скулптора да бяха взели участие и по-големите български музеи и галерии, но това е друг въпрос.

Интересното тук е, че по този начин пазарът на изкуство може да се види по един по-различен начин – като част от процесите по опазване на наследството на художник, стимул за преоткриване и нов прочит на творчеството му.

В случая на Асен Пейков се надявам това да се осъществи по-скоро и да имаме шанса да видим и други от произведенията му, които бяха продадени на италианския аукцион миналата година. Съпътстващ изложбата „Асен Пейков от Рим” в София е и малък каталог със снимки на произведенията, чийто съставител е Марина Маринова, а автор на текста – проф. Атанас Божков. Надявам се след време бъде издадено и подробно изследване на творчеството на Асен Пейков. Все пак в България (в Севлиево) има и градска галерия, носещата имената на него и брат му. Всъщност изложените гипсови портрети могат да служат и образователно – да имаш възможността да видиш отблизо и в суров вид работата на талантлив скулптор, работил с такъв замах, е изключително ценно за бъдещите скулптори, а и не само.

Мислейки за артиста Пейков – българинът от Рим, и наследството му, което по един или друг начин се връща в България, макар и всъщност да заслужава световно отличие, се вдъхновявам от неговата смелост и свобода. Свободата да може да твори, да представя „своето” изкуство и да развива таланта си. В действителност Пейков помага и за установяването на своите брат и сестра също в Рим. Брат му Илия дори поема по неговите стъпки на артист, но в полето на живописта, като е приеман за един от доайените на космическата живопис.

Асен Пейков следва своите пориви и устоява своето място като скулптор в италианската столица. Най-известният и може би най-голям проект е скулптурата на Леонардо да Винчи (от 1960-та г.), която посреща пристигащите на летище „Фуимчино” в Рим. Надявам се Пейков да е успял да вземе най-доброто от вечния град – вдъхновение от средата, от срещите с едни от най-значимите творци на своето време, порива за работа и всичко останало, към което се е стремил и за което се е борил. А това, което ние можем да вземем от Асен Пейков, е изключително наследство от произведения, от които да се учим не само пластично, но и емоционално – мислейки за силата на духа, за търсенето на себе си, устояването на времето въпреки и спрямо условията, формирането на концепциите, представянето на идеите, развитието и борбата за творчество. Творенето на „своето” изкуство, неограничено от формата. Защото какво всъщност е формата за скулптора, като той я изгражда, освобождава от суровия материал и я извисява.

Идеите и създаденото от човека „пътуват” през времето и, ако са достатъчно смислени, съставят нови, които дават различни насоки и вдъхновяват. Все пак изкуството носи точно този заряд – окуражава ни да имаме смелостта да бъдем такива каквито поискаме.