we are spinning to the sound

until losing our senses

we give into the rage

of our inner obsessions

we seek maximum bliss

and crash into the surreality of our reality

we celebrate existential emptiness

as a senseless normality

we live next to the abyss

monstrously absent

and ever so close to tipping over

Настоящата изложба на Асен Янев се намира в One Gallery, която е под надслов “_tod und tanz”, може да бъде видяна до 26-и март. Произведенията са отнесени към неспирната метаморфоза на човешкия индивид – този път чрез танца и смъртта или танца на смъртта. Колективното общо завещание на цялото човечеството към преходността ни тласка към непрекъснати несигурност, страх и тревога. Оттам започва да извира нашият стремеж към удължаване продължителността на съществуването ни.

Tod не е само най-сигурното, което ни се случва, но и пурификация, духовно очистване, път към спасението на човека от неговата подчиненост на материалното, нисшето и непотребното. Асен Янев прозира философските основания за въздействието на страданието върху изкуството, пренасяйки ни в собствения си танц с елитарната смърт. Освобождаващо е да танцуваме със страха и безпокойството, да се освободим от егото, което се вкопчва, защото не е сигурно дали нещата ще са трайни и какво предстои. 

Намирам отговорите за безкрая, края и началото на “tod und tanz” в творчеството на Асен Янев непрекъснато. Той създава изкуство, което влияе емоционално по един определен начин. В творбите му се усеща дисциплинирана свобода и винаги въпроси се появяват след момент на вникване в сътворените серийни картини. Той черпи вдъхновение от външния театър, който се случва пред всички нас, като намира начин да преплете митологични, архетипни и съвременни образи. Така зрителят започва да се движи между тънката нишка на животът, танцът и смъртта, забелязвайки, че реалността е документирана и изпълнена с интерпретационни смисли и значения, които ни водят към начелата, където всички сме двойници. Творбите, извадени извън контекста, заживяват собствен огледален живот, отворен за разкодиране, намиране и осмисляне. Представеното творчество е от сериите “donald”, “migration of fraud”, “du mein sie”, “menschenpark” и “memento mori”.

Живеем в свят, в който всичко е овластено от медии, социални мрежи, изображения и образи. Обличаме си и се обезличаваме с материални доспехи. Следите ни започват да избледняват. Прикрепваме отминалите спомени един към друг, за да навържем собствените си истории. Търсим забравени образи в изгубени албуми. Илюзия за постоянство или ре-композиция на memento mori е това, което се случва?