„Аполония” среща публиката с българските артисти и техните произведения вече 37 години. При всеки един, потопил се в атмосферата на Созопол по това време, дали участник или публика, се провокират вдъхновението, размишлението, старите и новите срещи. Артистите имат нужда от взаимодействието с публиката и от нейната зареждаща енергия. 

Публиката… публиката е неконтролируема. Тя е разнообразна – в поведението си, в отношението си, във възприятията си.

Добрият артист вълнува. Без значение от разнообразието на публиката, без значение от формата на събитието, без значение от ненужни провокации. Изкуство за самото изкуство. 

Днес e последният ден на най-слънчевия месец август. След генералната репетиция за концерта Четиримата пианисти – участват Иван Янъков, Георги Черкин, Живко Петров, Ангел Заберски, Борис Таслев – контрабас, се срещам с барабаниста Димитър Семов.

Като дете съм свирила за кратко на пиано. По-късно в групите, които си пусках като The Doors, Def Leppard и Pink Floyd винаги внимателно съм слушала клавишите. Носеха ми особено вълнение. Преди концерта на Четиримата пианисти на Аполония, пък реших, че ще е интересно да видя гледната точка на барабаниста в групата, а именно тази на Димитър Семов – музикант с дълга творческа биография.

Музикантите носят една специална енергия. Връзката им с това изкуство е толкова силна, че сякаш го виждаш във всяко едно тяхно движение. С Димитър Семов беше точно така – аристичен и потънал в ритъма, който създава, свирейки на барабаните. Семов ми разказва как от ранна детска възраст и знаел, че иска да стане барабанист: 

„В детската градина децата обикновено взимат все нещо да хлопат, аз имам снимки все с тъпана. Оттам родителите ми сигурно са ме усетили и ме записаха на пиано, когато бях на 6 години. Започнах солфеж и пиано и се прехвърлих на ударни в 4. клас в музикалното училище. Идеята ми никога не е била да бъда пианист. Имах една цел – да свиря на барабани.”

Семов има богата творческа биография. Свири с различни музиканти в различни формации и в различни стилове – от поп, фънк, бразилска музика до джаз и рок. На въпроса ми в кой музикален стил се изразява най-пълноценно като музикант, барабанистът ми споделя, че джазът му е най на сърце, но гледа да не се ограничава.

Четиримата пианисти, от своя страна, са се събрали през 2015 г., като Семов разказва, че членовете на формацията се познават много добре от преди това. Свирили са заедно в различни концерти, като са имали и проект само с двата рояла – на Живко Петров и Ангел Заберски. По-късно решават, че ще е интересно да се присъединят още два рояла на класически музиканти, а именно Иван Янъков и Георги Черкин. Всички са огромен опит и имат аранжименти за концертите на Четиримата пианисти. 

„Ние сме приятели от много време и сме свирили в различни формации заедно, така че беше нормално продължение на нещата.”

Концертът на Амфитеатъра в Созопол беше първият на Четиримата пианисти след пауза от около 3 години. Беше вълнуващ за мен. Без излишни думи. Музиката сама говореше. И със страхотни джаз импровизации.

Публиката изглеждаше емоционално обвързана с музикантите, потопена в техните изпълнения.

Сценографията беше интересна с четири прекрасни рояла, подредени по два един срещу друг. За нея Семов коментира, че по този начин подредени е зареждащо както за пианистите, които си взаимодействат много добре, така и за него и за контрабасиста Борис Таслев. 

„Пианистите свирят по-класическите неща и изкарват темите, а вече импровизациите са доверени на джазмените. Пак се събираме някъде – звучи и изглежда интересно е и наистина мащабно.”

Обръщам разговора със Семов в посока да сподели какъв съвет ще даде на един начинаещ барабанист в България. За него най-важно е постоянството, търсенето, да се интересуваш, да си любопитен. 

„Ако си талантлив и развиваш таланта си до някаква степен, то ти се отплаща във времето… да не те отказва всяка спънка. Въпросът е да не спираш.”

Концертът заслужава да се види и чуе. Казва ви го и човек, който предпочита рок концерти. И слушайте Димитър Семов, на концерта на „Аполония” направи страхотни сола. Не човек, а барабанист, както пее Васко Кръпката в едноименната песен. 

Може да  слушате Четиримата пианисти на “Sofia Summer Fest” на 6-и септември.

снимки: Теодора Джерекарова