Срещнах се с Даниел Чечик по време на неговата фотографска изложба в галерия „Доза” в София. Той е фотограф от израелски произход, част от фотографския екип на един от най-големите вестници в Израел – “Haaretz”. Неговите фотографии са в колекцията на множество галерии по света, като има и много престижни отличия и номинации.

Докато гостуваше, той проведе и уъркшоп за тези, които се интересуват от разказването на истории чрез фотографията. Бях запленена от визуалото, но и питаща се как едни толкова на пръв поглед красиви работи съдържат в себе си тежки житейски истории… В програмата на фестивала „Фотофабрика” през април 2022 г. бе показана и неговата изложба „Тъмни води. Пътешествие в образи по бреговете на Средиземно море”.

Помниш ли първите обекти или природни гледки, които те заплениха по някакъв начин за първи път и ти се прииска да заснемеш?

Да, спомям си… Баща ми беше фотограф и снимаше хора, сгради и пейзажи. Мисля, че първото което ме заплени, беше пейзажът и не търсих толкова задължително да покажа красотата му, а по-скоро да предам емоцията в него. Как виждаш и чувстваш нещо, как го внушаваш и разказваш… това ме вълнува от първия момент, в който се докоснах до фотоапарата.

Кажи ми мнението си за това какво прави една снимка добра?  Свързана ли идеалната фотография с перфектни технически умения и доста пост обработка?

Не съм срещу фотошоп или дигиталната фотография, аз работя и така по много причини. Но каква история разказваш – това е най-важното. Ако техническото познание не се съдържа или пък не може да помогне за изказването е проблем. Няма добра или лоша камера, цялата ми работа е свързана с естетическата част и идеологията и когато те работят заедно – това е. В тази изложба всичко е аналогово, дарк, тъмно, в тази естетика се вижда ясно какво имам предвид – говоря за мрак, за объркване, за загуба… Няма правило, но това реших за тази изложба – да предам идеята, че няма правилно и грешно.

Да, но има красота в тези фотографии, знам че историята зад тях е тежка… Но са красиви.

Надявам се  не са само красиви, първо се вижда повърхността – има емоция, която се крие. Защо е заснет този обект? Защо говорим за това и къде е връзката? Има пространство между конкретния обект и това не е само документ. Има абстракция, а има и друго ниво на интерпретация относно темите, за които говоря. Така, че естетическата и красивата част е там, за да те въведе бавно по-навътре във фотографиите и наистина не е необходимо да е в началото – може да си привлечен и по-нататък да си откриеш нещо. Красотата никога не отива далеч, ако зад нея няма идея или нещо по-дълбоко.

Има ли място на което би се върнал и би правил фотографии отново и защо?

Понякога посещавам места, които съм снимал. Но по-скоро не се връщам там, за да снимам, а да видя как мястото се е изменило, как аз самия съм се променил. Как е било от последния път… Понякога няма промени, което е странно, защото времето променя… Но не повтарям посещенията си от последните си фотографски проекти – това не ме вълнува. Връщам се на същите места в моята малка родина, пътувам и се опитвам да правя различни инетрпретации. После се опитвам да взема друга камера, филм и друга гледна точка…