„Искам да ти кажа толкова много неща” – едно заглавие, което съвсем естествено те провокира да посетиш настоящата изложба в Националната художествена галерия, където на два етажа е разположена колекцията от съвременно изкуство на DeutscheTelekom.

Колекцията датира от 2010 г., а богатата гама от гледни точки, пречупени през оптиката на визуалните изкуства, ни поднася коментарите на автори от Източна и Югоизточна Европа. Проследявайки линията на времето и случилите се събития, виждаме, че работите са исторически и политически обвързани.

Като почитател на личната и преживяна история в изразяването в работите на визуалните артисти, обърнах внимание конкретно на няколко произведения. Вървейки из залата, погледът ми се спря на две фотографии, които  ще откриете на първия етаж. Фотоизображенията са на Шейла Камерич – артист, чиито работи разказват за тежкия период, в който е избрала да остане да живее в Сараево по време на размириците там. В биографичната част става яасно, че за да може да прежевява и изкарва прехраната си, художничката е работила като фотомодел. В бележките авторката споменава, че на по-късен етап са и били необходими 25 години, за да се върне с нов коментар относно работата си от този период.  

• 

• 

В „Зад кадър I” представляващо голямоформатно изображение – фототапет, чиито размер успява да предаде в дълбочина емоцията от случките във военното положение, а именно крехкостта на съществуването на хората, които 1425 дни са били под обсада. Фотографката е в „главната роля ” и се явява самото произведение. Очертава се една разходка, която ни отвежда във фрагмент от болезнено минало. Историческите събития и преживяното докосват със съдържание и ни показват една тендеция на присъстващото и лично уловено от камерата. В центъра е нежния привидно женски образ, разказващ за събитията. Това ме накара да направя асоциация с двойнствеността, която е белязана в работата и, все пак произхождаща и от случката зад кадър. А именно – необходимостта на артиста да се превърне в модел, което никак не е противоречиво предвид обстоятелставата.

Във фотографията „Зад кадър II” наблюдаваме хромогенен печат с ръкописен текст, написан с молив, където се появяват деликатно и личните мисли и думи от дневника на Камерич зад снимката.

В друга концептуална фотография от 2006 г. визуалната артистка, която живее и работи между Сараево и Берлин, ни представя какво се е случило 30 години по-късно, поднасяйки ни своя ироничен и критичен поглед. Подобно на корица на модно списание, жената е огледало на днешното консуматорско общество.

Фотографията с поп арт звучене ни напоня инстаграм реклама, вижда се образ, изваден от масмедиите. Многобройните пластове от материални придобивки и външни влияния показани с бижутата по пръстите на автопортрета се пита иконична ли тази корица или обезличена? Какво днес е достойно за копиране? Какви са скъпоценностите на мода или ценностите, които притежават тези хора? Може би не само фотографските изображения, а и реалните женски лица биват мултиплицирани днес. Дали за общото харесване в социалните мрежи или заради неутолимата жажда за одобрение в едно илюзорно интернет общество…

За останалите произведения ви препоръчваме да посетите изложбата до 20.03.2022 г. и да отправите поглед към изкуството на 37 автори от 21 страни, сред които и български, и да се вгледате в творческите им визии, преводи и интерпретации на исторческите събития белязали работата на художниците. Изложбата ни поднася поредицата от съществени случки в недотам далечното минало, дало начало на многобройни промени доведени от силни бури, но чиито ветровете са формирали пъзел от спомени, които са и основополагащи за по-нататъшните художествени практики и поведения.