Истински истории за фалшиви реалности

Истински истории за фалшиви реалности

Проблемът с фалшивите произведения на изкуството в България далеч не е малък, а и все повече се задълбочава. Разбираемо – като не се полагат грижи за подобрение, няма как лоша практика да спре от само себе си. Особено когато някой/и имат материална изгода от нея, обстоятелствата стават по-сериозни и дълбоки, което ги прави по-трудно изкореними. 

Трябва да признаем, че фалшификаторите на картини са доста изобретателни и въпреки това работите на някои от тях са и доста нескопосани. Едни обичат да рисуват подписи на определени художници върху стари, неподписани произведения, които всъщност са с неизвестен автор. Тоест добавят някоя и друга „неизвестна” досега „нова” творба към творчеството на съответните художници. Други пък безспир търсят вехти платна, картони и хартии и започват да си съчиняват произведения. Най-важното, разбира се, е да произвеждаш картини на творци, които ще успееш бързо да пуснеш на пазара, да влязат в обръщение – като едни фалшиви банкноти. Все пак банкнотите са просто хартийки, нали? Е, явно и картините…

Нима фалшификаторите са толкова смели, уверени и необезпокоявани, щом си позволяват да подценяват така купувачите, изследователите и заинтересованите, които ще ги видят? Ще заблудят всички… но докога?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всъщност фалшификаторът си е изпечен лъжец. Крадец на самоличности с фалшиви идеи, концепции и възприятия за изкуството. Може би се чувства недооценен и некачествен като творец със собствения си образ. Много може да ограбиш, много можеш да излъжеш, но себе си никога. А и това, което никога няма да успееш да вземеш на човека, чиито подписи и идеи използваш, е талантът и усещането за творчество. Именно те създават великия артист, който променя и обогатява историята на изкуството. 

Задавам си и въпроса ако цениш родното си изкуство, ще си позволяваш ли да го видоизменяш като добавяш тези нови произведения в творчеството на родните си художници? Така не създаваш ли едно фалшиво минало? А какво следва тогава – едно фалшиво бъдеще ли? 

Всеки има своята истина, своята полуистина, но фалшивият герой обикновено винаги излиза наяве. 

снимки: Pinterest 

Коментирай

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван.