„Никой не може да те спре да бъдеш свободен, ти обаче трябва да защитаваш свободата си винаги – всеки ден трябва да се бориш за нея” – Николай Тотев

Случайно или не последните няколко години в живота ми се появиха и останаха хора, които със своята същност, виждания и интереси ми дадоха едно рамо по избрания от мен път, по който така неуверено пристъпвах. Сега сякаш ходя по-уверено. E, все още завивам в някоя малка уличка, когато пред мен се появи по-голяма пропаст за преодоляване, но… Но все пак вървя, нали?

Движение, преминаване, развитие – въртележка от време и пространство и ние някъде там в търсене на смисли.

Ники е един от тези хора – „даващите рамо”. Разглеждайки последната му изложба (изложба без заглавие – нека всеки я наименува сам за себе си както прецени), видях един познат и отличителен почерк на художника Тотев, но в същото време сякаш и леко променен, по-различен, търсещ и развиващ се.

За тези, които не познават творчеството на Николай Тотев, е крайно време е да се запознаят с него.

Изложбата на Николай Тотев се състоя на ул. „Стефан Караджа” №22 в „Хралупата”. Това е „бутик за думи, образи и смисъл, пространство в центъра на София, което приютява еднакво добре изданията на съвременната литература”, както самите собственици определят мястото.

Изненадващото е как малкото по размер, но не и по значение местенце в центъра на София успя непретенциозно и същевременно умело да представи 21 картини на Тотев. Включените творби на художника нямат определена тема или наратив, те изобразяват Човека. Човекът в портретите на „Лолита”, „Мислител”, „Лазарка”, „Средната”, „Хипар” и в композициите „Цветни посоки”, „Южен парк”, „Стъпки” и други.

Произведения впечатляват със своята цветност и умелото боравене на рисуващия с контрастите. Картините са преживени и осмислени.

Николай Тотев е художник, който се отдава на своите пориви и се изразява чрез творчеството си. Виждаме това и в последната му изложба.

Произведенията му могат да бъдат гледани дълго и всеки път да се открива нещо ново, различно, нещо за самия гледащ и за заобикалящия го свят.

Те подтикват към размисъл, към мечтание и освободеност. Освободеност от разните норми, ограничения и определености.

Тотев не се стреми към провокация на публиката – за него това е мимолетно. Той търси вдъхновение за усещане на по-дълбок смисъл в света, който ни заобикаля, на случващото ни се като общество и най-вече като на човешки същества.

Човешки същества пълни с емоция, енергия и различни вибрации.