През 2019 г. имах възможността да посетя  изложбата на един от най-значимите концептуални фотографи на нашето съвремие Дейвид Лашапел. Експозицията се намираше в една от най-известните и качествени  галерии – „Темплон”. Намира се в централната част на Париж – този силно очарователен и богат на култура и изкуство град и в непосредствена близост до музея за съвременно изкуство „Жорж Помпиду”.

Изложбата с име “Letter to the world”  представя фотографии в няколко различни посоки и  теми, по които Лашапел работи през последните няколко години. В експозицията са изложени няколко серии, но основната линия е от  “celebrity фотографии” благодарение на които той става известен в цял свят. Познатите лица от „алеята на славата” в Холивуд са заснети свръхпровокативно и са поставени в необичаен контекст. В мащабните снимки са Мадона, Лейди Гага, Хилъри Клинтън, Дейвид Бауи, Ким Кардашиан, както и Анди Уорхол.  Другата идея, която Лашапеле развил в работите си, се случва в един измислен свят, който Дейвид нарича своеобразен Рай. Той обаче е само привидно приказен и със силно илюстративни елементи.

Ким Кардашиян е представена като коледна картичка заради обсесията и към живота на известното и семейство. „Ким Кардашиян и последователите и в Instagram са повече от тези на Барак Обама”, казва в свое интервю Лашапел.  Огромните формати на изображенията с много от известните личности на XXI в. представляват вид документиране и иронизиране на времето, в което живеем. Фокусът е върху издигането на материалното в култ, което е показано чрез буквалната намеса на известни марки в арт изображенията, сред които “Louis Vuitton”, “Gucci”, “Armani” и “Chanel”.

Лашапел прави комерсиален фурор с употребата им и с ярко подчертан и изрезен поп арт стил и успявава да внуши идеята си и свръхуспешно осмива консуматорското общество, което ни заобикаля и което той така добре познава. Работите му  говорят за лъскавите вещи и модните марки, които често подменят някогашните чисти идеи и ценности с материални играчки и луксозни стоки. Мащабните фотографии са поднесени като един вид съобщение и призив към зрителите. Те са силно свързани с до болка разпознаваемите лица от филми, реклами и списания. Освободената и ярко сексусално подчертана тематика се опитва да наложи хрумката за една утопия, за един по-либерален свят, който би могъл да играе ролята на своеобразен Рай, възможен само ако ние хората позволим. Рай, в който се разхождат голи жени и мъже, вплетени едни в други в абсолютна хармония със заобикалящата ги дива среда.

Кой е Дейвид Лашапел?

Определян е като концептуален и необикновен фотограф. Създал е повече от 200 корици, има може би 3000 фотографии в различни списания, прави музикални видеа, реклами и филми. Има 25 публикувани книги и 400 изложби, както и множество награди. Може да се каже, че е мултидисциплинарен артист. Преди да започне да снима е рисувал, завършил е своето образование в училище за изкуства, а мечтата му е била да бъде художник. В първите си стъпки във фотографията е бил инспириан от ренесансовите картини на великите художници Микеланджело и Ботичели.

Но в началото на кариерата си като фотограф, в едни от най-бурните и артистични времена в Ню Йорк именно Анди Уорхол открива талантите в Лашапел. Виждайки в него огромната палитра от идеи, му предлага да започне работа в популярното и култово списание “Interview”, което тогава е едно от най-нашумелите. Първите му фотографии са черно-бели и повлияни от пънк рок и ню уейв вълната. В списанието на Уорхол той попада в един изключителен екип – естествена среда, която е важна за израстването на крилете на всеки творец. Медията отваря вратата на Дейвид към много други възможности и издания.

В това време той определя себе си като комерсиален творец, а не като художник. Докато снима за списанието, главната му цел е да превърне всяка страница в един вид малка изложба, в която да се разкрива съвремието – музиката, рекламата, киноиндустрията, любимците му по онова време Beastie Boys и популярните лица на тези пъстри години в Ню Йорк. Някои от ранните му фотосесии, както и сегашните, са смесица от хумор, ирония и  сюрреализъм. Той смело прави ярък коментар и дори опит за социално съобщение към зрителите. В по-късен етап от неговото развитие разбира, че работата му за списания заедно с толкова много известни личности го уморява и решава да поеме в друга посока. Във време, в което светът се променя бързо и изкуството не познава граници, когато Джеф Куунс прави корицата на албум на Лейди Гага, а модната фотография е в култ, най-силното му желание е било да излага работите си в галерии.

Тази изложба може да не е по ваш вкус, особено ако не се виждате като либерален по отношение на свободата на сексуалността. Реакцията може да бъде и чисто физическа, до голяма степен ефектът от нея може да бъде отблъскващ благодарение на разпадащите се и разлагащи образи, които ни пренасят в някои от нашите хорър – кошмарни сънища, в които образите са хиперболизирани и нереални. Изложбата “Letter to the world” е провокативна и цели да извади човек от зоната му на комфорт и естетическо опиянение, което би могло да се случи в друга галерия с сред други произведения на изкуството.

В мащабните си фотографии Лашапел използва “vox popular” – език, поставен в артистичен контекст в галерията, със стремеж да бъде скандално и ефектно за наблюдаващите. Една от темите, които засяга са съвременните проблеми, които в нашето общество се показват свободно, чрез един нов „крипто език” и безкрайните възможности на новите технологии.  Този език е във филмите, рекламните видеа, свободното интернет общество и неговите предложения като убийства на слоу моушън, екшъни с обири и престъпления, както и изразни средства, които за съжаление биват пренасяни и в част от американската действителност, а и не само. Тази изложба е един брутален реализъм, пречупен през въображението на артистичността и все пак индикатор за събуждане на хората от комерсиалното сънуване в реалността.

Снимки: Личен архив и Pinterest