Какво представяте в изложбата „Летни акценти” в галерия Нюанс?

Откакто съществува галерията, което вече са към 6 години, всяко лято и всяка зима имаме по една много дълга изложба, която респективно се казва „Летни акценти” или „Зимни акценти”. Събираме картини от най-различни места – от депото на галерията ни и от хора, с които работим – обикновено колекционери. Събираме работи, за които колкото и да ни се иска, не можем да представим някакъв конкретен наратив, така че по-скоро са една комбинация от много хубави, представителни творби на наши големи художници, които самите ние много ценим и всъщност много внимателно подбираме.

Обикновено разделяме изложбите в двете зали на галерията на класическо изкуство или с други думи на прекрасния израз „стари майстори”, тоест мъртви майстори (смее се) и на по-съвременни автори. Вторите не са задължително от последното десетилетие или последните 20-ина години, но така или иначе са в контекста на времето, в което живеем и са горе-долу след 2000 г. В общи линии паралелно с цялата дейност на галерията по цяла година се стараем да съберем работи в един период за „Летни акценти”, в друг период за „Зимни акценти”. 

„Летни акценти” са една експозиция, която съдържа разнообразни картини на различни наши художници от различни периоди от време. Пространствено ги дели само арката на галерията, но всъщност обикновено това, което ги наистина дели са вековете, в които са работили.

Кои са твоите лични акценти в тази изложба?

В тази изложба работата, която ме изуми чисто анатомично колко прецизно е нарисувана и колко е добра като етюд, е една курсова работа на Никола Вълчев. Той е един позабравен български художник – може би не много популярен, но тази му работа говори какви качества е имал. В по-голямата част от живота си той е рисувал пейзажи, но този му студентски етюд е един абсолютен шедьовър на голото тяло.

Аз много обичам, когато се извади добра работа на не толкова известен художник, а тя сама по себе си е важна и екзистенциална по някакъв начин за изкуството ни. Така че мой личен фаворит е тя.

От по-модерните имаме един гваш на Андрей Даниел – този наш толкова велик художник, който за съжаление си отиде рано. Творбата е рисувана преди 5-6 години и е от единствената му изложбата, в която той излага масло върху хартия, която е била поместена в галерия „Ракурси”. Повечето картини на Андрей Даниел, дори и тези, което видяхме в Софийска градска художествена галерия, са масла върху платно. Той наистина беше много голям привърженик на маслото и съответно подобни на творбата му, която може да се види при нас, са в голяма степен експериментални. На мен пък точно това ми харесва, защото са ми по-интересни. От картините на по-съвременните ни автори, които сме включили в изложбата, със сигурност това е един от акцентите за мен.

На Едмонд Демирджиян имаме една картина, която е по-ранна – от преди художникът да си оформи този стил, който всички познаваме. За мен е прелюбопитно, защото оценявам, когото чрез една картина може да се види как е израснал един художник. Когато творчеството му е разпознаваемо с един определен стил, е интересно да видиш какво е правил преди това. 

Искам да се върна на по-старите майстори. Може би най-любимата ми картина от тази изложба е на Борис Георгиев.

Той субективно ми е любимият художник. Безкрайно се възхищавам на творчеството му, както казва един наш посетител „Борис Георгиев има една невероятна склонност да изразява трансценденталното без по никакъв начин да го визуализира”, което за мен е самата истина. Изключителен художник е. Възхитително е дори това, че той е рисувал една и съща работа по много пъти. Посланията в долната им част обикновено са различни, но той до такава степен е овладял ръката си, че наистина ги рисува абсолютно еднакво. Имал е определени образи, които е рисувал през различни етапи от творчеството си, и това е един от тях – казва се „Майчинство”. Само той и Леонардо да Винчи могат да го нарисуват така (смее се).

Наистина е страхотна…

Имаме и произведение на Бенчо Обрешков, което попадна при нас от една уникална частна колекция на един господин, който е събирал творбите си изключително прецизно, до която имаме достъп. Част от нея бяха картини на Вера Лукова, Сирак Скитник… Колекционерът е събрал много силни работи на наши големи художници, като имам предвид не толкова големи от типа на Мърквичка и Вешин, а на художници, които сега ценим много, но не са били чак толкова добре приети по времето, когато са творили. 

Имаме и една картина на Иван Мърквичка, която изобразява едно момиче най-вероятно със северозападна носия. Същевременно я гледам, знаейки, че Мърквичка е имал огромно пристрастие към това да рисува циганки. Най-вероятно тази негова работа всъщност е на циганка, което е облечена в северозападна носия. Това е тема, която винаги ми е била много привлекателна.

Aз винаги толерирам бунтовническото в изкуството.

Картината на Атанас Михов пък е част от една изложба, която е правил някога във Варна – не мога да кажа точно коя година, няма сведения. Имахме и други конкретно от тази изложба. Всичките са в много пастелни тонове, в нежни цветове и са много красиви. Това са пейзажи по залез около Варна – когато небето е най-розово и когато слънцето окъпва облаците в розова светлина.

Всяка година в „Летни акценти” успяваме да съберем най-много картини на един художник. Честно казано това не винаги ни е цел, но просто от самосебе си се случва и тази година беше така с Александър Мутафов, който е силно представен в изложбата.

„Летни акценти” и „Зимни акценти” живеят свой живот, защото всеки път, когато нещо се продаде, на негово място идва нещо ново.

Затова картините от Александър Мутафов в края на юли малко се разредиха, но все още могат да се видят три негови работи, изобразяващи бурни и мрачни морета, които са много типични за художника. От друга страна, имахме една негова творба, която не беше толкова ранна, но беше по-интересна. На нея бяха изобразени плажуващи, които си тръгват от плаж, което по-малко сме свикнали да гледаме за Александър Мутафов. Тя се продаде и също заживя собствен живот.

Изложбата ще се промени много някъде началото на септември, когато ще покажем и други произведения.

Летните акценти ще станат по-различни, затова заповядайте и тогава да ги разгледате.

Снимки: личен архив и галерия Нюанс