Темата за откраднато, изгубеното, иззетото и неоткритото винаги буди интерес и въпроси в света на изкуството.  Същевременно тя е сериозен и актуален проблем, който може да се разглежда в различни аспекти. Темата би могла да бъде погледната в контекста на кражби на произведения от държавни и частни  колекции, присвояване на идеи и, разбира се, в смисъла на злоупотреба при продажбата на фалшификати. Лично мен тези проблеми ме интересуват и провокират да търся техни решения, абстрахирайки се от излишните манипулации, крайните мнения и ненужните сензации.

В световен  мащаб има добри практики и примери в разследването на кражби на културно наследство, на произведения от галерии и музеи, частни лица и други.

Това е сериозен международен въпрос.

За едни от най-големите кражби в историята на изкуството може да прочетете тук.

Акцентът в моя текст е не дотолкова самите кражби на произведения на изкуството, а видовете превенция и информираност на обществото, като ще разгледам едно от  тях, което има отношение и към обирите на произведения, датиращи от античността до наши дни на територията на България. Става дума за мобилното приложението на Интерпол – международната организация на криминалната полиция.

Приложението е пуснато  в употреба  на 6 май 2021 г., напълно безплатно е и дава достъп до най-голямата международна база данни от крадени артефакти – над 52 000 предмета от 134 страни.

Също така дава възможност за своевременна проверка на дадена творба, която може да е обявена за изчезнала. Това се осъществява изключително лесно – със снимка на артефакта или с подробно описание.

Приложението е преведено на английски, френски, испански и арабски, а интерфейсът му е много опростен, което го прави лесно за употреба.

Базата данни за България съдържа голям брой римски монети, антични фигури, стели, предмети, оръдия, християнски утвари от XVIII-XIX в. и картини.

Значителен е броят на произведения на художника Никола Танев (1890-1962). Става въпрос за част от картините, откраднати от къщата-музей на художника през 1999 г. Накратко историята на тази, неизяснена и до днес тема е, че през юли 1999 г. от къщата-музей на Танев, стопанисвана от Националната художествена галерия (НХГ), изчезват 28 произведения. В края на 90-те години на два пъти нахлуват крадци в къщата на художника – за съжаление вторият път е злополучен и се извършва може би най-голямата кражба на произведения от сграда под опеката на държавна институция.

През годините част от картините са намерени, като това не било могло да се осъществи без помощта на направения своевременно снимков архив и подробно описание на творбите на Никола Танев. Архивът за една национална галерия (а и не само национална) е задължителен. Да се надяваме в близкото бъдеще тези архиви да се дигитализират, за да имаме и ние достъп до тях. Но това е друга тема.

Не са малко и издирваните от Интерпол картини на Златьо Бояджиев. В базата данни от артефакти за България виждаме и работата „Македонка“ от Иван Мърквичка – творба, която е монографирана, репродуцирана в каталози и на картички от първите години на XX в. Също така в неизвестност са картини на модерни и съвременни художници като Генко Генков, Цанко Панов, Иван Милев, Вълчан Петров, Христо Христов, Миглена Александрова, Росен Рашев – Рошпака, Цветан Колев и други. Вероятно става дума за кражба от частни лица, домове и ателиета. Базата данни на приложението се обновява постоянно. 

Идеята зад приложението на Интерпол е както по-добра координация в издирването и намирането на откраднати предмети на изкуството, така и за информираност и ангажираност на обществото що се отнася до този световен проблем. 

Изображения: www.interpol.int, Мобилно приложение на Интерпол, ID-Art