Архетипът на художника е сложен визуален език, който придава на случващото се, на преживяното спомена образ-изображение, вече придобило форма, подобие и цвят. Светлин Русев е капацитет от първа величина в изобразяването на душевната агония.

В картината „Размисъл” проникваме косвено изобразяване на мъката и меланхолията, която тегне във времевия отрязък на определена епоха и определен човешки нагон. „Размисъл” показва и опазва въображението на отминали събития. Фигурите са като призраци, които тихо нашепват своята скръб и избрана от други съдба. Поетично е обърнато внимание на жестовете и позите на ръцете и телата, които отварят съзнанието ни към вяра, отчаяние, обреченост, безтегловност и търсене на смирение отвъд. В картината не разпознаваме строга хронологичност, а фрагменти от друго измерение – сън, спомен или беда.

Надниквам в тайнството и вечността на творческото желание. Усещам емоционалния свят, неуловимите сенки на мислещия и страдащ човек, който не прелива от оптимизъм. Картината ражда картина. Изборът за триптих, което в средновековието е означавало три съединени помежду си сгъваеми икони (картини) на обща тема. Тук той е съвременно изобразяване на трайната мистика на човешката душа. Пред нас се разгръща една последователна история, която има начало и край… някъде.

В началото забелязваме отделна женска фигура, която носи цвете в ръцете си, като надежда или отдаване на почит. Нейното невербално общуване с останалите фигури, към които се приближава, ни подсказва за припознаването на човек в човека. Другите две женски фигури печално стоят в размисъл с ръце под лицата си. Като ли мислят върху човешката съдба и собствената си отчужденост.

Седналите фигури на мъж и жена може да разпознаем от предишните творби. Мъжката фигура е самият художник, а до него е неговата майка. Неговата поза вдъхва спокойствие, ръцето му са сплетени и погледът му е загледан извън случващото се. Майката е като в агония и сякаш дочаква своята смърт. На втори план се забелязват тези драматични бели фигури, очертани от няколко линии, които следват една посока. Те са като фантоми – нямат определяща роля в картината, но са неизменна част от историята, която ни разказва творецът. Личи експресията и провокацията.

Експресионизмът проличава в целта да се предаде движението на душата. Проявената страст, напрежение и дълбокото изразяване на емоциите. Цветовата гама е ярка с наситени цветове и най-вече на червеното. Мазките са като истинска кръв. Композиционният стремежът на автора е да изведе лицата извън конкретен сюжет и да ги постави в сложен и звучен маниер. Композицията няма точна фокусна точка, погледът ни се движи по цялото платно. Замръзналите образи са като алегория на мига. Самото произведение е интерпретация между субекта и наблюдаваната творба. Нашето възприятие разчита нагнетяващия драматизъм, мощта на тишината.

Цветът се превръща в смислов елемент. Червеното преобладава и взема превес над белите и черни мазки. Цветът упражнява пряко влияние върху душата. При създаването на живопис използването на конкретен цвят/цветове е начин авторът да насочва емоционалността на зрителя към съответни състояния и така да му предаде своята идея. Дали е искал да придаде положителния заряд на всеки цвят, за да придаде послание или умишлено е търсел преобладаващия негативен такъв? Защото червенето е най-символично натовареният цвят. В изкуството често се използва, за да внуши опасност, гняв и насилие. Отделянето на червеното неминуемо търси реакция. Изборът тук е провокиран от това да се припознаем в човешката печал и угнетение.

Светлин Русев умело работи с контрастите между черно и бяло, синьо и червено. В неговите творби винаги се откроява една недостъпност за обикновените сетива. Картините му са като проекция на сакралното в обикновените хора, които често приличат на икони, на многострадателни образи от неговия живот.

Водя монолог с картината и разпознавам себе си някъде отвъд, където надживявам ексцесията на собствената си същност. Художникът говори през картината – от там започва и нашето тълкуване и съзвучие с творбата му. В „Размисъл” амплитудата в посланието лавира от ниски към високи честоти. Ние може да се настаним там, където ще ни е уютно.

Снимка: „Съвременно българско изкуство. Имена.” Светлин Русев