В последните години темата за Чернобил се появява във филми, книги, статии, подкасти и дори в туристически турове и екскурзии. Светът започна да се обръща към отминали събития, изоставени сгради и места, разрушени от човешки грешки или просто оставени безпризорно в ръцете на времето. Ядреният взрив в Чернобил слага край на хиляди невинни животи и остава в историята завинаги, за да ни напомня, чесме зависими едни от други макар и понякога да не си го признаваме.

Малцина са тези, които дръзват да посетят зоната, но добре че се осмеляват, за да погледнем какво се случва от тази страна на света, където хората вече ги няма, а животът продължава да се случва.

Един от тях е Евгени, изключително талантлив и нестандартен, смел артист, който броди из България търсейки и откривайки безлюдни, разрушени и изоставени сгради, заводи и къщи. Той е създател на инстаграм профила abandond_bulgaria, където публикува фотографии и споделя информация за dark туровете, които организира.

Тази година той посещава Чернобил и Припят, за да заснеме шепота на миналото, а може би и на настоящето.

Ето и какво разказва за пътуването си до там и изложбата, която представи през март в Пловдив:

„Чернобил е световноизвестна дестинация за любителите на dark туризма от десетилетия и е силна притегателна цел за хора като мен – фотографи на изоставени места. През февруари 2022 г. отидох на многократно отлагано посещение на мой приятел в Киев. Градът толкова много ми хареса, че вече планирах следващ по-дълъг престой в Украйна. Свързаха ме с водач, който организира нераглементирани 5-дневни турове, преминава пеша през цялата зона на Чернобил. Преди ми изглеждаше като място, което винаги ще е на разположение и което можеш да отидеш и да го посетиш, когато поискаш.

Изскочи свободно място за един еднодневен тур и аз малко импулсивно реших да се включа в последния момент – ден преди да се върна в България.

Пътуването ни с бус от Киев до зоната на Чернобил ни отне малко над два часа. Беше мрачен февруарски ден и духаше лек вятър, който ме пронизваше. Подсмърчах през цялото време, което не беше в резонанс с опитите ми да не дишам прекалено дълбоко и да внимавам. В този момент осъзнах, колко малко сме подготвени и тренирани да се подвизаваме в такава радиокационна среда. Трудно беше да се снима като цяло, заради ограниченото време на различните локации, а и непрекъснато внимавах да не вдишвам неволно прах или да не настъпя мъх, който съдържа радиация.

Първо посетихме няколко изоставени села в района. Усетих как се връщам назад във времето от детството ми, защото навсякъде лъхаше на комунизъм. Въпреки това къщите бяха разнообразни и все още красиви. Тази част на Украйна е била добре развита и богата, беше изпълнена с пропагандни надписи по стените, соц мебели и машини и изгнили автомобили – все така паркирани пред къщите.

Бил съм на много изоставени места в България, но интересното в Чернобил е, че много от мебелите и покъщината на хората, живяли в региона, все още са си там. Всичко си седи посипано с радиоактивен прах и не се краде (много), съответно изненадващо се е съхранила атмосферата на далечния април 1986 г., когато се случва аварията.

По време на това пътуване беше забранено да се влиза в сградите (поради повечето радиация вътре и опасността от срутване), но аз на няколко пъти изоставих групата и успях да надникна в някои от тях. Беше наистина сюреалистнично. Влизаш в стаи и помещения, чиито жители е трябвало да напуснат изведнъж, само в рамките на няколко часа. Повечето от вещите им са още вътре – обувки, книги, списания, възглавници, детски играчки, мебели... Някои изглежда са се разпаднали под собствената си тежест, други (особено в по-големия Припят) са издраскани с графити и изкъртени.

Градът на призраците, а именно Припят, особено ме впечатли със своите бруталистическа архитектура и специфично усещане, което ме връщаше назад във времето. Някога Припят, който е изкуствено създаден град, е бил пример аз успехите на комунизма и е бил проектиран по изключително модерен за времето си начин. Впечатляващ бе призрачният луна парк, люлките, гниещите блъскащи се колички и емблематичното виенско колело. Всичко беше като в някакъв постапокалиптичен филм – с тази разлика, че всичко е на 100% истинско. Интересен факт е, че официалното откриване на луна парка е било планирано за 1 май и така и не се състояло, защото аварията се случва броени дни преди това.

Навсякъде беше стряскащо, но и възхитително. Шанс да видиш какво би станало с нашия свят, ако изведнъж ние хората го напуснем. Между блоковете и сградите на тези над 30 години бяха израстнали цели гори. Не като красив градски парк, а истинска гъста гора – с преплетени клони и паднали дървета. Макар и клише усещането и енергията на Чернобил е наистина супер creepy! Бих казал, че Припят е като един голям музей на открито, но показващ една провалена и жестоко наказана утопия. Всеки трябва да го посети, за да осъзнае, колко много трябва да внимаваме ние човеците с новите технологии и с използването на атомна енергия, да не говорим за ядрените оръжия.

Десет дни след моето посещение в Чернобил руската армия превзема и окупира зоната. Нещо, което до преди би било налудничево дори и като сценарий за филм. Докато аз бях там, в реактора работеха няколко екипа учени, имаше и военни, които ги охраняваха. Знам че същият този екип учени и до днес е там и се опитва да направи всичко възможно да не се стигне до нова авария.

Едно е да си гледал филм и да знаеш, че Чернобил се е случил някъде там и съвсем друго е да го изживееш лично, защото тогава наистина си даваш сметка за истински стойностните неща и за това колко е важно да предотвратим подобно нещо да се случи отново. Мисля си, че това е изключително ценно послание, което трябва да достигне до всеки.

Но ето как за кратко светът се промени отново. Вече не може да се отиде просто така до Чернобил, а по едно случайно обстоятелство аз се оказах един от последните цивилни фотографи, които бяха там преди избухването на войната.

Затова сега усетих силна нужда да направя тази изложба, за да може и хората, които не могат да посетят зоната, да изживеят поне частично какво е да си там. За целта тя бе аранжирана в това старо и прашно соц пространство, което е бивш център за рехабилитация на спортисти. Концепцията ми беше хората да се разхождат и сами да откриват различните снимки и колажи в помещенията, точно така, както аз се лутах из изоставените сгради на Чернобил, за да ги фотографирам. И докато снимките отразяват реалността там такава, каквато я видях аз през обектива на фотоапарата, колажите отразяват една друга действителност, която макар и да не може да бъде заснета, е не по-малко реална и ужасяваща.

Аз виждам моите колажи като стилизирана ответна контрапропаганда, която да накара хората да се замислят, какво всъщност се случва отвъд моделите на чистата вербална и визуална информация, с която сме затрупани.”

Снимки от изложбата, която беше открита на 26.03.2022 г.

Може да видите и колажите, който Евгени твори тук artodoxal.