Да работиш в сферата на изкуството е повече от просто професия. Там има емоции, преживявания, любов и духовна сила; много перипетии, усилия и отдаденост. За да си пълноценен в заниманията си, трябва да си готов да изживееш всичко това. Да гориш, но да не изгаряш. Защото изкуството може да ни даде безценни уроци, ако сме отворени към тях.

Срещам се Павлина Маринова, която заедно със съпруга си Емил вече 20 години материализират своята любов и страст към изкуството в прекрасната и една от най-добрите пловдивски галерии – L’Union.

„Галерия L’Union създадохме съвместно със съпруга ми Емил през есента на 2001 г. Година преди това бяхме започнали да колекционираме изкуство. Съвсем естествено дойде и решението да превърнем това вълнуващо хоби в професия.”

Имайки предвид, че Павлина е галерист и професионалист с опит в съставянето на голяма колекция от произведения на изкуството, въпросите ми към нея са насочени към колекционерството, пазара на изкуството в България, работните процеси и новите им проекти. 

Какви са важните подходи при събирането на добра колекция от произведения на изкуството в България?

Подходът при създаването на добра колекция е променлив във времето. Както художникът се променя и усъвършенства в годините, така и подходът на колекционера,  а той зависи и от неговото духовно израстване. За да има ясно изграден метод, преди всичко е необходимо колекционерът да бъде информиран, да има познания, вродено чувство за качествено изкуство и страст към него.

Кои са едни от най-харесваните и търсени автори за вашата колекция?

Това са предимно утвърдени имена – едни от най-характерните и изтъкнати творци на българското изобразително изкуство. Художници като Георги Баев, Генко Генков, Емил Стойчев, Георги Божилов – Слона, Димитър Казаков – Нерон, Емил Стойчев, Иван Вукадинов, Павел Койчев, Стоян Цанев… Всеки един от тях е непредсказуем, притежаващ ярък характер и със силно развито чувство за лична свобода. 

Тези талантливи артисти в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, в желанието си да преодолеят консервативните вкусове, идеологическите внушения и пластическите ограничения на социокултурната система, внасят повече модерност, артистична автономност и естетическа провокативност. Започват да търсят съвременен визуален език, в който включват стилови черти от неоекспресионизма, абстракционизма, сюреализма, абстрактния експресионизъм, кубизма и информалната живопис.

Как смяташ, че ще се развива пазарът на изкуството в България?

Пазар на изкуството винаги е съществувал и ще продължава да съществува предимно що се отнася до определени художници и значими периоди в изкуството им. Притежаването на качествени оригинали е символ на престиж и висок социален статус за частните колекционери, и организации.

Макар и малък процент от обществото реално да инвестира в произведения на изкуството, подобни вложения са по-успешни от инвестициите в недвижимите имоти. Инвестирането в изкуство особено се засилва в период на икономическа криза, когато инфлацията нараства и паричната единица се обезценява.

Нашият опит показва, че хората с големи финансови възможности вече са по-внимателни, не вземат прибързани решения и са по-взискателни към качеството на произведението, към което са се насочили. Разумната покупка носи големи дивиденти по-късно. Те търсят качествени автори и картини от добри техни периоди. Съответно цените на тези произведения са и по-високи. Но не толкова, колкото са картините на техните европейски колеги. В това отношение имаме да догонваме цените на изкуството в Европа.

Стойността на високото, качествено изкуство ще продължи да нараства, макар и цените на картините да се повишиха през последните две години.

Ще промените ли нещо в своите процеси, работа и в нагласите си?

Като истински ценители, отдадени на изкуството, непрекъснато се променяме през годините. Както по отношение на авторите, които представяме в галерията и количеството на изложбите, така и към произведенията които колекционираме. Държим на високото ниво, на качеството и внимателния подбор.

Кои са едни от най-запомнящите се събития и моменти в историята на L’Union?  

За периода от 20 години сме имали различни и качествени изложби, но като че ли едни от най-запомнящите се събития ще останат в съзнанието ми двете ретроспективни изложби посветени на Кольо Карамфилов (1963-2014) през декември 2014 г. в залите на Градската художествена галерия – Пловдив, с произведения от колекцията на галерия L’Union и представяне на каталога: „Кольо К. живопис/графика/скулптура/керамика”. Същата изложба гостува през ноември 2015 г. в Националната галерия. Друго запомнящо се събитие е изложбата през 2013 г. на Иван Кирков (1932-2010) в Градска художествена галерия – Пловдив с илюстрации и рисунки, правени през 60-те години на XX век. Представената колекция бе придружена с каталог, включващ произведенията от изложбата. Изключително преживяване бе изложбата на един от големите съвременни български художници – Емил Стойчев през 2020 г. Негови изложби могат да се видят на пет години веднъж и то предимно на национално ниво. Гостуването му за втори път в нашата галерия бе много силно и вълнуващо, както за нас, така и за неговите ценители. Благодарна съм му за доверието!

А сега накъде… Какво предстои?

Подготвяме голяма изложба в залите на Градската художествена галерия – Пловдив на художника Димитър Шопов. Той е автор, който харесваме и колекционираме от 2014 г. В нея ще покажем събраните творби от три основни негови проекта: „Гавазов”, „Ново село” и “3D DOGS“ и ще  представим  каталог. През пролетта ще покажем изложба с творби на Румен Жеков заедно с премиера на най-новия му каталог. За изложбеното ни пространство се подготвя и художникът от Сливен – Атанас Парушев – Шока. Между тези три основни самостоятелни изяви ще могат да се видят и няколко сборни изложби с картини от колекцията на галерия L’Union. От сега подготвяме изложбите за 2023 г.

 

А ние ще следим с интерес!

 

Галерия L’UNION

Пловдив, ул. Отец Паисий 5,

Работно време: пн-пт 11:00–18:00,

сб 11:00–16:00, неделя – с обаждане

„По време на ремонтните дейности на фасадата на бъдещата галерия открихме метална табела с надпис и лого „L’Union de Paris 1928”. Оказа се, че тя е от вече несъществуващата френска застрахователна компания, която е поставяла знака си на застрахованите къщи в Стария град и централните райони на Пловдив в началото на миналия век. Днес тези табели са с антикварна стойност и биха могли да се намерят в някои от антикварните магазини на Пловдив. Приехме находката като наследство и затова днес галерията носи това име.”