Публика и произведениe

Публика и произведениe

Публиките са композиции от групи хора. Те се оформят с някакво основание, имат определен асоциативен тип, подвластни са на социалната среда. Те са и променливи постулати. Зависят от социалното устройство и психологията на индивида. Имат силата да образуват смисли и тенденции в света около нас. Публиките общуват, допълват, формират или деформират възприятията и съдържанията на посетеното и видяното от тях.

Я.

Как публиките рефлектират върху обществото и как се формират те в изкуството? 
Как публиката променя „живота” на произведенията? 

A.

Взаимодействието между гледащ-творба не определя стойността на произведението само по себе си, но му дава допълнителна значимост.

Публиката, нейните отношение, коментар, реакция и усещане са важни за изкуството. Музеят и галерията са връзката между произведението и публиката. Още от създаването на първите музейни сбирки (в Европа и основно представящи фамилни такива) е да съхраняват, пазят, анализират и излагат произведения и предмети с артистично, културно и научно значение за обществото и възпитанието на публиката. Вкарвайки изкуството в музея, то е извадено от досегашния му контекст и започва да се разглежда като художествен продукт само по себе си. 

К.

Всички се занимаваме с това и знаем за голямата връзка и значение на произведенията на изкуството и неговата публика.

Ако изкуството се занимава със запечатване и отразяване на факти и случки, пречупени през усещането на работещия с помощта на изразните средства (медии) – живопис, фотография, графика, скулптура и каквото и да е било, то тогава визуалното трансформира нашата среда. Когато обърнем поглед към близкото минало, а именно към периода на зараждането и избухването на новите практики в съвременното изкуство, можем да проследим една нишка, която се откъсва или поне се опитва да скъса пъпната връв между публиката и произведенията. Големи изложби, нови акции и немалко нови провокации, характерни за периода на 60-те и 70-те във Франция, също и за венециалносто биенале през 1968 г. дават ясна заявка за идващата нова радикална промяна.

Я.

Творецът изгражда нов свят, а след това каква роля играе публиката в този нов свят?

А.

Публиката ли определя произведението като смисъл, качество и значимост или произведението определя публиката като я възпитава, култивира и развива?

Да разгледаме опозицията не публика – произведние, а произведение – публика. Тоест публиката ли определя произведението като смисъл, качество и значимост или произведението определя публиката като я възпитава, култивира и развива? Тук идва въпросът за работата на твореца, създаващ произведението. Той се определя от вътрешните размисли, подбуди и вдъхновения или е продиктуван от желанието и тенденциите при гледащия, колекциониращия (разбирайки купуващия), които съставят наречената публика?

Сред публиките в артистичните среди има дадени тенденции и общи разбирания, които често не влияят позитивно нито на съдържанието и смислите, вложени в творбите, защото са ограничаващи. Затова, мисля, е от изключителна важност гледащият, част от публиката, да изгражда лично „свързване” с произведението, неповлиян от общото мнение. За мен роля в изграждането на публики играе музеят, галерията, галеристът, кураторът, изкуствоведът, публицистът…

К.

Колко е важна и средата, в която представяш идеите си?

Хората, които я образуват са обстоятелство, което би могло да доведе и до The right thing in the wrong place”. Концентрирайки се в локацията, широкото поле от възможности или обратното – малкото поле за изява и случване на една нова идея и произведение, е от значение, защото винаги зависим не само от нас самите. И за да заживее дадена работа живот извън студиото, независимо в какъв жанр, да отиде в галерията, да комуникира със зрителя – това означава, че има виталност, движение и се формира един тип нов език, който да обогати, отврати или възпита. 

Я.

Светът на твореца е хранилище, а изкуството е свят, който възприемаме чрез формата, съдържанието, сетивата, емоциите и активираните процеси в мозъка на възприемащия. Публиката и произведението се събират в едно и образуват крайния резултат. Публиката е редно да е възпитана и формирана от функциите на глаголите съзирам” и съзерцавам”.

Тоест възприемам зрително, приемам в себе си и изучавам, наблюдавам това към което зрението ми е насочено. Произведението (творбата) осведомява, разказва, поучава, разгръща смисли и буди чувства. Публиката, от своя страна, бива осведомена, опитва да разбере и преминава през комбинация от емоции и чувства, вследствие на което се формира нов поглед и език.

В тази нова реалност се проявява обективният интерес към нещата. Ние очакваме да срещнем този интерес в най-чистата му форма и в най-висшата му степен. Защото, както публиката се „храни” от хранилището на твореца, така и творецът се „храни” от интереса на публиката. Изкуството не съществува самостоятелно. 

Коментирай

Вашият е-мейл няма да бъде публикуван.