Публиката, нейните отношение, коментар, реакция и усещане са важни за изкуството. Музеят и галерията са връзката между произведението и публиката. Още от създаването на първите музейни сбирки (в Европа и основно представящи фамилни такива) е да съхраняват, пазят, анализират и излагат произведения и предмети с артистично, културно и научно значение за обществото и възпитанието на публиката. Вкарвайки изкуството в музея, то е извадено от досегашния му контекст и започва да се разглежда като художествен продукт само по себе си. 

Ако изкуството се занимава със запечатване и отразяване на факти и случки, пречупени през усещането на работещия с помощта на изразните средства (медии) – живопис, фотография, графика, скулптура и каквото и да е било, то тогава визуалното трансформира нашата среда. Когато обърнем поглед към близкото минало, а именно към периода на зараждането и избухването на новите практики в съвременното изкуство, можем да проследим една нишка, която се откъсва или поне се опитва да скъса пъпната връв между публиката и произведенията. Големи изложби, нови акции и немалко нови провокации, характерни за периода на 60-те и 70-те във Франция, също и за венециалносто биенале през 1968 г. дават ясна заявка за идващата нова радикална промяна.

Да разгледаме опозицията не публика – произведние, а произведение – публика. Тоест публиката ли определя произведението като смисъл, качество и значимост или произведението определя публиката като я възпитава, култивира и развива? Тук идва въпросът за работата на твореца, създаващ произведението. Той се определя от вътрешните размисли, подбуди и вдъхновения или е продиктуван от желанието и тенденциите при гледащия, колекциониращия (разбирайки купуващия), които съставят наречената публика?

Сред публиките в артистичните среди има дадени тенденции и общи разбирания, които често не влияят позитивно нито на съдържанието и смислите, вложени в творбите, защото са ограничаващи. Затова, мисля, е от изключителна важност гледащият, част от публиката, да изгражда лично „свързване” с произведението, неповлиян от общото мнение. За мен роля в изграждането на публики играе музеят, галерията, галеристът, кураторът, изкуствоведът, публицистът…

Хората, които я образуват са обстоятелство, което би могло да доведе и до “The right thing in the wrong place”. Концентрирайки се в локацията, широкото поле от възможности или обратното – малкото поле за изява и случване на една нова идея и произведение, е от значение, защото винаги зависим не само от нас самите. И за да заживее дадена работа живот извън студиото, независимо в какъв жанр, да отиде в галерията, да комуникира със зрителя – това означава, че има виталност, движение и се формира един тип нов език, който да обогати, отврати или възпита.