Светозар Бенчев е художник, преподавател в катедра рисуване и керамика и е декан на Националната художествена академия. Доц. Ружа Маринска казва за него, че работата и манталитета му са обвързани с Изтока, но той винаги ще остане европеец…

Какво имате предвид със заглавието на изложбата „Като фрагменти стара лента”?

Винаги съм си задавал въпроса защо фрагментът действа толкова силно. Дали защото мисленето и възприятията на човека са низ от фрагменти? Колко ли от нас виждат цялата картина?  Дали защото ние живеем във фрагмент от Вселената, нашият живот е фрагмент от общото и денят ни е фрагмент от Времето… В настоящия момент или в настоящия фрагмент ние концентрираме всичко, което носим в себе си – целия наш потенциал. Не се ли случва същото и с фрагмента? Не носи ли той закодирана информация за цялото? И да, и не. Понякога цялото като че ли не ни е нужно. Ние довършваме представата си за него посредством нашето въображение, влагайки в тази представа частица от себе си – затова фрагментът като че ли действа по-лично от цялото.  Казват, че когато потъваш в отвъдното, целият ти живот преминава пред очите ти във вид на фрагменти – като кино лента с  отделни сцени прожектирани върху екран.

Гледайки работите ви от последната ви изложба, изпитвам усещането, че съм пред телевизионен екран. Как дойде идеята за тях и какво представляват те? 

Аз отдавна работя по проблема за взаимоотношенията между човек и екран. Още в предишния ми цикъл „Нова камера обскура” форматът беше в съотношение 16×9. Като логично продължение на все по-задълбочаващата се връзка или зависимост на съвременния човек от екрана, формата се изви, опитвайки се да обхване още от пространството около зрителя, с което се доближи до формата на съвременните телевизионни екрани. Екранът, чрез който възприемаме света, е навсякъде около нас – телевизионен, кино, телефонен, информационен и рекламен. Сверяваме нашите преки впечатления от действителността първо с него, а възприетото чрез него е „по-истинско” от истинското – то сякаш придобива допълнителна стойност.

Ако неочаквано открием парче стара лента, съхранила фрагменти от нашите ежедневие, мисли, вдъхновение и чувства и проектираме тази лента днес върху един екран – дали те биха придобили нов смисъл? Стават ли те по-истински? Дали тяхната ценност ще бъде потвърдена или отречена от екрана?

Тези мисли ме занимаваха докато подготвях този проект. На специални формати, създаващи илюзия за съвременен телевизионен екран в пропорция 16×9, запечатах парчета спомен, диалози, проведени с творби и автори, осъществени и неосъществени проекти, нови идеи… Тяхното разчитане, разгадаване и преоткриване оставям на зрителя…

Но освен тази серия в изложбата показвате и друг тип произведения. Кое обединява според вас цялото?

Може би характерно за моите работи е усещането за загадката, неочакваният поглед, особеното пространство, двусмислието и неяснотата на възприятието. Конкретността на „тук и сега” е момент, който се проявява в определен контекст в моите работи. Потапянето в един сън, подчинен на собствена логика и с изплуващи ясни детайли, водещи зрителя към асоциации, представи и спомени. Част от усещането ми за неочакван ефект постигам чрез керамичните си обекти, изкарвайки от контекст един безкрайно познат от ежедневната ни употреба продукт – в случая бисквита и превръщайки го в Обект (на наблюдение, анализ и промяна на вложения в него смисъл).

Ружа Маринска за творчеството на Светозар Бенчев:

„Намирам за симптоматичен фактa, че съдбата свързва Светозар Бенчев с Япония, където той неведнъж излага изкуството си и има свои почитатели. Егоцентрично насоченият творчески нагон е безспорен знак на западната индивидуалистична култура. В творчеството на Светозар Бенчев в определен смисъл той е успокоен и извисен от полъха на източната философия и идеята за просветлението. Мисля, че именно докосването към Изтока внушава на художника посоката в търсенето на неговия личен, защото все пак е европеец, артистичен код. Така, може би без да го е искал, художникът се оказва между Запада и Изтока. А изкуството му носи белезите на нашето време, което вече не приема наложени регулиращи режими и канони и дава ход на автентичните авторски светове, родени в общуване с всичко, което човекът е създал на тази земя.”