Йоргос Гунаропулос от Созопол в Созопол
Созопол – градът на спасението, слънцето и веселието. Нека всеки го приема така, както го чувства, но безспорно за мнозина той е любим и вдъхновяващ. Созопол е град, чийто калдъръмени улички пазят красиви спомени, а морският бряг е муза за не един творец.
На 3-ти юни (събота) в Созопол ще се състои обещаващо събитие, а именно откриването на нова постоянна експозиция в художествената галерия с творби на родения в града художник Йоргос Гунаропулос (1890-1977).
За да разбера повече, се срещам с основния двигател на събитието, автор на книгата за Гунаропулос, неуморим изследовател и разказвач на неразказани истории – изкуствоведът Елисавета Станчева.
Какво те заинтригува в историята и творчеството на Йоргос Гунаропулос, за да се впуснеш в работа по книга и изложба, свързани с него?
За добро или за лошо аз много бързо се ентусиазирам, започвам да кроя планове, които обикновено предполагат нещо малко, но всеки път се оказвам във водовъртеж от събития, който до голяма степен засилвам и сама. Ето например случая с Гунаропулос – вече не става въпрос само за книга и изложба – междувременно решихме да направим и филм!
Но все пак да отговоря на въпроса, как започна всичко – не съм търсила Гунаропулос, той ме „намери“!
Ето как: при едно свое пътуване до Атина моята много добра приятелка, арх. Радост Георгиева посещава музея с творби на родения в Созопол художник. Уредниците там се ентусиазират, тя се запознава с внуците на художника и така през есента на 2021 г. в Созопол се състоя първата ми среща с Мария Гунаропулу. Прекарахме няколко дни в разговори за дядо ѝ, темата вече беше и едно евентуално дарение с произведения, което семейството да направи в полза на Общинската галерия, а арх. Георгиева започна да подготвя поставянето на паметник на художника в родния му град.
На този етап аз не знаех кой знае колко за Гунаропулос, заинтригуваха ме няколко негови изречения, цитирани от созополския художник Янис Хрисопулос, които бях прочела междувременно. Те са свързани с момчешките спомени на Гунаропулос и звучат повече от приказно!
При подобен проект неочакваните и интригуващи разкрития са разковничето, кои бяха ключовите моменти в процеса за теб?
Гунаропулос, както вече споменах, е роден в Созопол. Там, в самото начало на XX в., за първи път е забелязан неговият рисувачески талант. Скоро след това обаче той напуска морското градче заедно със семейството си и никога повече не се завръща. Въпреки това до края на живота си остава силно свързан към родното си място.
В изследването си търсех връзkата на Гунаропулос с България през годините.
Така попаднах на множество интересни факти, свързани например с общи изложби на Гунаропулос и Жорж Папазов; други сочеха към приятелството между Гунаропулос и родения в Бургас поет Костас Варналис; трети – към един изпълнен с красота и светлина разговор с Марк Шагал, на когото Гунаропулос разказва за светлината на родния си Созопол и подчертава, че е роден с лице към морето.
Да се направи не само изложба, но и нова постоянна експозиция с творби на не дотолкова познат художник е рядкост в днешно време. Какви значими качества трябва да притежава творец за това? Защо Гунаропулос?
Освен на старите созополчани, които помнят името му, Гунаропулос действително у нас е познат може би най-вече на специалистите, които са изследвали връзките между творците от Балканските страни. Например по повод изложби, които българските и гръцките художници си „разменят“ през 30-те години на XX в. Също така по този повод Дечко Узунов в едно свое интервю за „ЛИК“ споменава „свободния художник“ Гунаропулос. Името му се среща и в обзорна статия, посветена на гръцкото изобразително изкуство в „Златорог“.
Представянето на непознат за нас, но добре известен в Гърция художник, е най-малкото добър повод за разговор – това интервю потвърждава мисълта ми. Извън шегата следва да кажа, че Гунаропулос е един от значимите художници на своето време, а качествата на неговата живопис са доказани още с ранните му успехи в Париж през 20-те години на XX в.
Първата му самостоятелна изложба в Атина пък води до изключително любопитна ситуация, която съм описала в придружаващото изложбата издание, и която се отнася до един от вечните въпроси за техническите умения и същността на изкуството – няма да я преразказвам, можете да я прочетете и тук.
Какви са твоите очаквания и желания, как ще се отрази в културния пейзаж новата постоянна експозиция, посветена на Гунаропулос?
Мисля, че тази експозиция ще добави още една постоянна точка на интерес в Созопол, а книгата и филмът ще насочат, надявам се, повече публика към нея.
Гунаропулос е художник с международна известност – за него, вярвам, тепърва ще се говори повече в България.
А аз обещавам да продължавам да разказвам за художника, който казва, че си спомня за Созопол, когато иска да разбере какво представлява изкуството и обсебилото го желание да приложи в художествената си дейност това, което съществува, но не се вижда.
Вижте повече за събитието тук
Програма – 3-ти юни (събота)
16:00-17:00 ч.
Церемония по откриване паметника на Йоргос Гунаропулос – художествена галерия „Созопол“
17:30-19:30 ч.
Откриване изложбата на Гунаропулос, прием в двора на художествена галерия „Созопол“
Коментирай