Последният месец ми прави впечатление това, че се появяват нови уеб сайтове и страници, които имат за цел да създадат удобна за ползване и изчерпателна програма за културни събития като изложби, разнообразни концерти, театрални постановки, прожекции, четения и представяния на книги…

От години водещи в сферата са хартиените и дигиталните издания „Go guide”, „Програмата” и „Sofia Art Galleries”. В тях можете да намерите почти всички настоящи културни събития, а в сайтовете им можем да открием архив и на отминалите. „Програмата” и „Sofia Art Galleries” публикуват някои кратки представяния и интервюта с участниците на определените мероприятия. 

Създаването на още леснодостъпни програми за организираните културни събития в България, доколкото разбирам, е с идея грижа за осведомеността на публиката и желанието тя да се вдъхнови и включи посещение на културно събитие в своята програма. 

Всъщност всеки има свой собствен вкус, усещане и прави различни съпоставки, имайки досег с дадено произведение. Трябва ли да харесваме определено нещо, само защото дадени личности или съответно разбирание е, че то е добро и заслужава внимание?

Често хората, които не посещават редовно културни събития се притесняват да изразяват мнение или изпадат в крайност, като дават определения като: „това не става” и други подобни. Притиснати от остри чужди коментари се отказват да гледат, да се насладят и да се оставят да бъдат провокирани по един или друг начин от определена творба с думите „не разбирам”. А усещаш ли?

За да започнеш да „разбираш” първо трябва да се научиш да се наслаждаваш – без излишни ограничения и крайности. Вкусът се създава, учи и развива с времето, интересите и отношението. 

Нека посещаваме и се информираме достатъчно за събитията в градовете ни. Но най-важното според мен е да се научим на отношение към българското изкуство в различните му проявления, да не се чувстваме ограничени в това дали „разбираме” като другите дадено произведение, било то в сферата на изящното изкуство, театъра, музиката и т. н.

Най-добре е да гледаме, чувстваме, да се разнообразяваме и да провокираме себе си, откривайки всеки ден какво буди емоции у нас, какво харесваме и какво не, както и да наблюдаваме как се развиват и променят възприятията ни за изкуство.

Дали посещението на дадено културно събитие ще провокира у нас желанието за опознаване и дори обогатяване на българското изкуство? Смисълът на определеното събитие не е ли в това да остави следа след себе си – дали като отражение в гледащия, дали в осмислянето на засегнатите идеи, теми и внушения при условията, че няма вярно или грешно. Всъщност зад развитието на една култура стоят множеството мнения, отзвуци и осмисляния.

Гледайте, посещавайте, чувствайте, говорете и предавайте нататък. 

Макар и при наложените обстоятелства днес, достъпът до културни събития да е ограничен, нека това да бъде предпоставка за осмислянето на изкуството и извън пределите на материалното. А защо не? Нали все пак:

„Най-истински се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.”

из „Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери.

 

Снимки:

nationalgallery.bg,

nationaltheatre.bg,

www.operasofia.bg,

dir.bg,

личен архив